Идващият зимен сезон 2020/21 се очертава да бъде един от най-шантавите в историята - COVID-19, затворени курорти, всевъзможни, променящи се ограничения и огромен наплив от желаещи да опитат и практикуват беккънтри спускания на собствен ход. Добавяйки всичко това към продължаващия вече няколко години бум на извън пистовите ски и сноуборд, то определено ни очаква една интересна зима с потенциално много хора в планината, особено на по-популярните места. Мнозина тепърва ще напускат курортите и ще навлизат в напълно нова за тях среда, която крие определени рискове. Тук идва момента, в който се питам как всичко може да бъде по-приятно и каква би трябвало да бъде етиката в „беккънтрито-то“*? В Алпите или Северна Америка нещата са доста по-установени, но тук съвсем не. Затова обръщам внимание на няколко предложения как да се държим в планината, естествено с пълното разбиране, че етичните норми не се написват просто така на някой сайт, а се изграждат от общността за сравнително дълъг период от време. Та приемете ги просто като предложения 😉
1. Управлявайте риска. Не се надценявайте! Планирайте преходите според възможностите и подготовката си. Винаги съобразявайте избора на терен с най-зле подготвения участник във вашата група. Ако не сте сигурни какво действие да предприемете или се колебаете дали „онзи склон“ е по вашите възможности, това е „червена лампа“ за вас - може би е по-добре да направите крачка назад, вместо да следвате сляпо интуицията си и твърдото желание да стигнете до набелязаната от вас точка, просто защото това е „най-якия ден“. Защо това е етичен проблем? Защото, ако правите неща, които надхвърлят вашите умения, то излагате на значителен риск не само себе си и приятелите си, а и в крайна сметка хората от ПСС, които ще трябва да дойдат да ви спасяват рано или късно. В моментната ситуация те също работят с ограничени ресурси, както и много системи в държавата ни. Освен всичко това, да попаднете в болница по време на пандемия, изобщо не звучи добре. Отстъпете крачка назад, избирайте консервативни линии и по-сигурни терени, каквито в България имаме в изобилие.
2. Носете лавинната си екипировка. Да – винаги носете лавинната си екипировка – лавинен уред, сонда и лопата. Единствената смислена и незабавна помощ при лавинен инцидент може да дойде от хора от вашата група (или много близо намираща се друга група). Или най-просто казано, ако нещо се случи, вие спасявате приятелите си или те вас. Ако нямате екипировка или тя е остаряла, в лошо състояние или не знаете как да я ползвате – как биха се чувствали приятелите ви през целия ден с вас (най-малкото)?
3. Избирайте правилната линия за изкачване. Планините ни в никой случай не са малки, но добрите терени за каране са все пак ограничени, особено на по-популярните места (например Мальовица). Има подходящи терени за изкачване, и подходящи склонове за спускане. По възможност не се изкачвайте по основните склонове за спускане, защото просто унищожавате снега, който може да бъде използван за добри спускания. Така намалявате и риска някой да се спусне на главата ви с голяма скорост 😀
4. Пазете следата. Ако вече има направена следа за колани, то тя почти винаги ви дава изкачването с най-малко усилия. Използвайте я максимално, дори и да не отговаря на 100% на вашите лични разбирания за форма и наклон. Не правете 2-ра, 3-та, 4-та или 5-та следа просто така, докато всичко заприлича на картофена нива. Пазете следата и за тези, които идват след вас. Не разоравайте следата на спускане. В никой случай не пантете върху пешеходни следи, или ако сте пеша не ходете върху следи от панти - така ги унищожавате. Много често една следа се използва в рамките на един или няколко дни за множество изкачвания с минималния усилия. Прокарването на нова следа за изкачвания в дълбок пресен сняг изисква сериозни усилия. Ако ви се наложи да вършите тази работа, направете следата използваема и приятна за изкачване и за тези, които може би ще минат след вас.
5. Дайте пространство на другите. В планината, често дори на малък район има няколко групи. Повечето хора обаче търсят някакво спокойствие и прекарване на времето с тези, с които са тръгнали. Освен ако не виждате някакви отявлени сигнали за обратното, то просто дайте необходимото пространство на останалите групи. Не подсичайте при изкачване над или под тях, не се спускайте на главите им или паралелно с тях по големи склонове. Рискът от тръгване на лавина при навлизането едновременно на няколко човека в склон неминуемо се повишава. Не поставяйте други хора в риск заради вашето нетърпение и самоувереност. Като цяло имайте едно наум с масовките. У нас често срещано е движението и карането в големи групи, особено в близост до лифтовете. Взаимното пренадъхване е един от основните фактори за грешни решения в планината. Когато изпреварвате други хора по време на изкачване, то просто го направете, но не спирайте веднага след това да си съблечете якето Ако вас ви изпреварват, то отстъпете от следата за малко. И последно – ако си носите гигантския си бум-бокс, не прекалявайте с озвучаването.
6. Заривайте си дупките. Ако копаете лавинни тестове и профили, то заривайте изкопаните дупки. Незаритите профили могат да бъдат бързо маскирани при пренос на сняг и в последствие да предизвикат сериозни падания и контузии за нищо неподозиращи карачи.
7. Погрижете се за хижите и заслоните. Много е вероятно през зимата по-отдалечените хижи да бъдат оставени без надзор и с отворена зимна стая. Ако влизате и използвате такива хижи или заслони, то оставате ги така, както сте ги намерили (или по-добре). Затваряйте плътно вратите и прозорците, за да не се напълнят със сняг, сгънете си одеялата, не изгаряйте всички налични дърва, вземете си боклука в раницата. Ако имате излишна, дълготрайна храна, оставете я за някой в нужда.
8. Контролирайте кучето си. Преходите в планината с куче в подходящи терени и снежни условия могат да бъдат изключително приятни. Но, ако имате куче, което изпитва спонтанна и неконтролируема радост към спускащи се с висока скорост скиори и бордисти, то контролирайте го, за да избегнете тежки инциденти с последствия и за хората и за кучето.
9. Контролирайте автомобила си. На всеки шофьор може да му се наложи да бъде бутнат или дръпнат след затъване в снега. Но, ако сте с добри зимни гуми и прилични умения зад волана, едва ли това ще ви се случва при всяко качване в планината. По възможност ограничете дрифтове по тесните пътища, за да не блокирате движението за всички, не запушвайте паркингите, не удряйте други автомобили и не се опитвайте да стигнете до „ей онази хижа“, до която така или иначе няма стигане с автомобил днес. Ако искате да стигнете пред всички, то просто тръгнете преди всички. Не подгрявайте на място, когато наоколо има други хора, които си подготвят екипировката или просто се радват на планината.
10 Усмихвайте се. Да! Не забравяйте да се усмихвате. Ако сте здрави и сте в планината, то всичко е наред. Все пак запазете оглушителните крясъци „Копеелеее, няма такъв сняг“ само за най-специалните моменти.
п.с. умишелно изпускам момента с използване на моторни шейни във високите ни планините, тъй като те са просто незаконни, освен за определени служебни цели
*беккънтри от англ. backcountry – e термин, който все повече се налага в глобален мащаб, за карания извън пределите на курортите. Придвижването се извършва на собствен ход, като може да се използва автомобил или лифт за достигане на отправната точка за деня.
редакция: Станислав Радков.
снимки: © Димитър Димитров/SkiingTheBalkans