Преди близо година - през Март 2018 - работихме по доклад на тема "Хеликоптерно спасяване в България" по молба на една от институциите в България. В разработката на материала се включиха Станислав Радков, планински водач и редактор на книгата Skiing the Balkans и Красимир Стоянов, планински спасител с дългогодишен опит. Поради зачестилите коментари по темата, но липса на съществено развитие, публикувам доклада с цел да се осигури достъп до информацията до широката публика и всички заинтересовани. В крайнa сметка, не е нужно да откриваме топлата вода, а само да я реализираме.
Искренно се надавам, да видим работеща система за хеликоптерно спасяване в България в близко бъдеще!
UPDATE 18.09.2019 от Facebook:
"ВАЖНО: Понеже темата за хеликоптерното спасяване е гореща, идеи много в последните дни, а доклади трудно се четат, искам да споделя следните редове, която смятам, че дават базова информираност по темата: - Генералния въпрос е създването на HEMS (helicopter emergency medical system), а не спасяването в планините. Планините са частен и малък под случай (макар и един от най-трудните). - "Провала" на спасяването от Хели Ейър беше точно липсата на система - хеликоптери и професионалисти имаше, но нямаше как да бъдат извикани по нормален начин редовно. - Такава система има във всички страни в ЕС без нашата. - Става дума за хилядите умиращи у нас на годишна база - в следствие на не-навременна или не-правилна медицинска помощ. Разбирайте - кастрофи по пътища, всякакви инциденти, удавяния по куроротите, медицински случаи в далечни от сериозни болници места. Тези места към момента всъщност са доста много поради реалностите в здравеопазването ни. Знам, че всеки от нас има лоши примери. - Нещата не опират до кой плаща, защото данъците на умиращите (% от които се предполага, че могат да бъдат спасени статистически) са съществена част от това, което ще се плаща. А има и застрахователен момент, които касае много туристи, или хора, които могат да си позволят да използват системата и при не-критични случаи и биха си плащали застраховките. - Нещата не опират до 1 хеликоптер, а до 4-5 бази, с поне 2 машини всяка, дежурни, резервни екипажи, механици, тренировки, процедури, управление и прочие. - Нещата опират не само до наличие на бази, но до позиционирането им на правилните места (например летище София не е добро място) и до площадки на болниците (не, дори Пирогов и ВМА нямат сертифицирани площадки в момента). - Нещата опират до осъвременяване на въздушото ни законодателство. Такива неща, като забрани за нощни полети и полетни планове за след 1 час май вече само у нас има. Както и безумни правила за летателните площадки. - Създаването на системата е работа на държавата. Изпълнението може да бъда работа на държавата, но може да бъде работа и на частни под изпълнители. Желаещи да бъдат подизпълнители и родни и чужди ще има бол, почти веднагически. Въпрос на конкурси. - В момента има ресурс и в Министерство на Отбраната. Сериозен брой нови машини, обучени пилоти професионалисти, процедури за търсене и спасяване. Голямата част от този ресурс е замразен и завит с брезенти, поради ограничения на бюджетите. По закон има и пречки за използване на Армията за цивилни цели. В същото време пилотите и екипажите немогат да си натрупат часовете. Смятам - нещо напълно АБСУРДНО. Да има подробности, особенно за планините, но този ресурс, вече платен от данъкоплатеца може да заработи почти веднага, и да донесе добри резултати в 95% от случаите. - Темата защо купихме изстребители, а не хеликоптери не е актуална. Авицията е ресор (модерна дума) с изключително бъдеще, а бойната авиация е върха на една огромна пирамида. Т.е. въпроса не е или, а И. Трябват ни и двете. Едното вече го купихме слава богу, добро или лошо и скоро няма да го връщаме. - Темата с планините се решава с кооперация на ПСС със съответните 2-3 бази, допълнителна подготовка и оборудване. Това са основните моменти, за останалите неща в доклада."
