Настоящият текст е допълнителен анализ и разсъждения над тежкия лавинен инцидент от 11 Януари 2019 на Западния Склон на вр.Тодорка в Пирин планина. Първо бих искал да уточня, защо смятам, че такива допълнителни разсъждения са необходими. Из между достъпните с лифт терени за извън пистово каране в България, Западния Склон на Тодорка е един от най-комплицираните и с най-голяма трудност. Същевременно и един от най-популярните. Склонът е бил сцена на много инциденти, редица от които фатални. За разлика от мнозинството случаи обаче, инцидентът от 11 Януари, е с група от 4 опитни сноубордиста, които са познавали терена добре, имали са необходимата екипировка и познанияи най-важното са карали в горската зона „извън“ сериозно опасните места. В инцидента двама от участниците за съжаление загиват, а двама са незасегнати. От тази гледна точка, смятам, че случаят е по-специален и трябва да му бъде обърнато особено внимание. Целта е не да бъдат критикувани участниците, а да бъдат предпазени останалите любители на извън пистовото каране от подобни инциденти в предполагаемо „сигурни“ терени. Към близките, семейства и приятели на загиналите можем само да изкажем искрени съболезнования.
Основните детайли за инцидента са изложени от опитните фрийрайдъри Роси Митова и Александър Михайлов в групата на БЕФСА в ролята им на близки странични наблюдатели и редовни карачи в зоната на Банско: тук. Държа да отбележа, че анализът на Роси и Сашо е изключително добре направен, бих казал дори на професионално ниво. Документът е реален пример как в 21-век, в държава част от ЕС, в която, колкото и абсурдно да звучи няма официална лавинна служба все пак могат да се случват много положителни действия, основно базирани на труда на доброволци и на принципа „спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се“. Моля, преди да продължите с този текст и за да не преразказвам основни моменти от инцидента и условията около него да се запознаете внимателно и детайлно с така споменатия анализ на Роси и Сашо.
Използвал съм също така, неофициална информация от трети лица, предадена по един или друг начин, постове в социалните мрежи или друга информация подадена от медиите. С оглед на това е възможно част от фактологията да е неточна, което да направи някои от изводите спорни. Държа да отбележа, че писането на анализи след тежки и трагични инциденти от разстояние е лесно. В действителност многократно по-трудно е вземането на решения в планината за избягването на такива събития. Затова моля, да приемете текста, просто като разсъждения с необходимата доза търпение и отворено мислене.
За терена
Северозападната страна на Тодорка е масивен склон, известен просто като „Западния Склон“ - с широчина от близо 1.5км и височина над долината на Бъндеришка река между 500 и 900м и среден наклон от 40˚. Теренът е изключително разнообразен с много стръмни гори, ръбове, улеи, скали, скални прагове и прочие. И с изключително лесен достъп от ски-зона „Банско“. По-близката до зоната част на склона е предимно гориста, след което следват серия от големи улеи. Склонът е предизвикателен дори и за експертни карачи, не толкова от гледна точка на чисто технически умения за спускане, а най-вече от гледна точка на навигация. Много от опитните скиори/бордисти са изградили с годините сериозни познания за терена, до дори най-малки детайли, което им позволява сравнително безопасно спускане при стабилни снежни условия и след много добра преценка на моментната ситуация. Фактът е, че по склона се извършват хиляди спускания всеки сезон, които носят преди всичко удоволствие на участниците в тях.
Много от теренните форми, които се използват за навигация са сравнително незначителни на фона на мащаба на целия склон и имат своите особености в различни снежни условия. Наложили са се различни жаргонни имена на определени теренни форми или линии, като „Циците“, „Хасково“, „“Ямбол“, „Magic Forest“, “Promise Land”, „Ледопада“, „Горската Просека“, „Горския Улей“ и съответните наименования на големите улеи с цифри и ребрата между тях.
Поради честите лавинни проблеми, ски-зона „Банско“ са изградили „Газекс“ система за контрол на лавините в Улеи 1 и 2, които осъществяват някаква превенция най-вече на мащабни, катастрофални лавини, но в никой случай системата не може да покрие целият склон и всички теренни форми и капани на терена, които представляват риск за извън пистово каране. Факт, е че дори незначителни лавинни събития или грешен избор на линия, а не само лавини „отгоре-до-долу“ могат да имат тежки и дори фатални последици на този терен.
Улеите са добре описани в сайта на БАССЕС, като за конкретния случай от особен интерес е „Горския Улей“, който е първият голям улей от дясно на ляво по Западния Склон (в текста се използват скиорски посоки, т.е. като при спускане или иначе казано на снимките е на обратно 🙂)
Инцидентът започва в дясно и над „Горския Улей, в рамките на гората и над дясната му „стена“ (което е доста широко понятие предвид мащабите). Както е описано в сайта на БАССЕС в средната част на самия улей има характерен пад, след който следва стръмен склон с малки дръвчета, чиято долна част е често покрита „със заледени буци, паднали от лавини“. Истината е, че тези буци са често причинени от лавини, които идват не само от улея, а и в дясно от него, от дясната му страна, която е доста стръмна, с рядка гора, малки просеки, скалисти плочи и не винаги задържа добре сняг. При много от спусканията тази част от „гората“ се избягва и се заобикаля по един или друг начин.
Влизането в този сектор на склона започва от характерното място на терена „Циците“ и в последствие изисква добра навигация, за да не попаднете във въпросната стръмна стена на улея. Тъй като мястото е популярно, особено сред сноуборд учителите от курорта, в района са известни инциденти при които карачи не подбират добре линията на спускане отгоре, попадат в тази стръмна част, сриват целия сняг и биват завлечени от гората в центъра на „Горския Улей“ до долната му, равна част. Това, което се опитвам да кажа е - падат ли лавини при определени условия в рядката гора в дясно от „Горския Улей“ и по негова посока? Да, падат! Известни ли са инциденти с хора „свлякли“ този склон при определени условия? Да, аз лично съм бил свидетел на два за щастие с малки травми. Пада ли самия „Горски Улей“ – самостоятелно или чрез помощ от хора? Определено да!
Изводът е, че въпреки, че теренът в близост до инцидента (без да бъдем супер прецизни за точното място) е основно в гора и много често е значително по-безопасен от алпийската част на планината, поради наклона, характерните теренни форми и гъстотата на гората е коварно място. И не е единственото такова на този склон. Там все пак падат лавини или стават големи изтичания сняг, спонтанно или предизвикано от скиори при определени условия, макар и да са редки.
За снежните условия
Снежните условия съпътстващи инцидента са добре обяснени в анализа на Роси и Сашо. Все пак, аз бих разяснил още малко. Още от началото на сезона имаше спорадични тестове, наблюдения и предупреждения за съществуването на слаб слой в дълбочина в снежната покривка (persistent weak layer). Наличието на PWL е не особено типично за снежните условия в България, и поради това представлява особен риск – тъй като ние не сме свикнали с подобни дълготрайни нестабилности в дълбочина и рядко ги отчитаме (за разлика от други места по света, например – Колорадо или вътрешността на Британска Колумбия). Характерното при този вид нестабилност, е че тя се образува и запазва за дълги периоди при ниска температура, точно каквито са условията в началото на Зима 2018/19 непосредствено преди инцидента. Нестабилността остава в дълбочина в снежната покривка и се активира при определени промени в температурата или нарастващо натоварването на снежната покривка. В случая и двете. Когато повърхностите между снежните слоеве предполагат голяма пропагация, т.е. разпростиране на евентуална лавина, то имаме ситуация, която на Запад наричат – „low probability, high consequences“– „малка вероятност с големи последствия“. Самата нестабилност е невъзможно да бъде наблюдавана близо до повърхността, и може да бъде анализирана само, чрез внимателни тестове върху цялата снежна маса до основа. Нестабилността или се „излекува“ постепенно с времето или при настъпване на определени метеорологични условия се активизира рязко и внезапно. Тогава „low probability, high consequences“,се превръща бързо и изненадващо в „high probability ,high consequences“– „много вероятно и с големи последствия“ – спонтанни или изключително лесно предизвикани лавини.
Личното ми мнение е, че подобна е била и ситуацията в Пирин на 11 Януари. В предишния ден, 10 Януари eимало множество спускания по Западния Склон с няколко малки инцидента, свързани със „слъф“ – изтичания на повърхностните слоеве сняг. Терените в Бъндеришките гори и дори и улеи са карани, включително и теренът на който се случва лавинния инцидент без съществени проблеми. Между 10 и 11 Януари обаче настъпва значителна промяна, която активизира слоя в дълбочина. На 11 Януари (и в последващите дни) са наблюдавани много цепнатини и големи слягания в снега, звукове „whomp“, спонтанни и предизвикани лавинис различни размери в цял Пирин и части от Рила, включително и въпросната катастрофална, основна лавина в Бъндеришката гора.
За Групата
Тъй като не съм запознат, а и не бих искал да навлизам в конкретни лични детайли, бих искал да отбележа само фактори, които са от значение за обща оценка на инцидента. Карачите са познавали добре склона и са карали по него и в предишния ден. Смятам, че са били ръководени от идеята, че навлизат в сравнително безопасна и не много рядка част на гората и едва ли са имали намерение да карат в посока на „Горския Улей“ и стръмната част на терена към него, каквато е посоката на лавината. Предположението е че са имали голяма част от необходимите познания и са били добре екипирани – с лавинни уреди и лавинни раници. Лавинните раници са били навременно активирани, макар и раниците да не са останали с жертвите на инцидента. Доколко те са били затегнати и закопчани според протокола за използване на лавинни раници, можем само да гадаем, но предвид катастрофалния характер на лавината – през пад, в горски пояс със счупени големи дървета, е наивно да очакваме, че лавинната раница е могла да спаси ситуацията. Аналогични са разсъжденията и за лавинните уреди – не става ясно до колко е направена проверка на уредите, и защо едната от жертвите е била с изключен уред, но в случая това не е било от решаващо значение.
Самата динамика в групата ми е неизвестна към момента, но при всички положения, фактът, че от лавината са засегнати само двама от участниците в групата показва, че е спазвано някакво разстояние. От друга страна не трябва да забравяме, че при каране в подобни стръмни гористи терени, много често се практикува близък контакт и каране „по двойки“ – поради други рискове - падане, удар в дървета или скали, слъфове, загуба на екипировка, невъзможност за връщане обратно нагоре, навигация и други, при което поддържането на близък контакт между карачите е необходимост. Доколко разстоянието в групата е било малко или достатъчно е много трудно да бъде преценено, но е факт, че голямата пропагация на лавината, отцепване до основа и катастрофалния й характер е засегнал двама от четиримата участници в групата.
За лавината
Промяната в лавинната обстановка между 10 и 11 Януари е била значителна и изненадваща. Издадените предупреждения от страна на ПСС, БАССЕС и други интересуващи се от тематиката хора в социалните мрежи бяха насочени към период от няколко дни, но не и за нещо конкретно случващо се между двата дни и със слабия слой в дълбочина. Т.е. в следствие на спусканията от предходните дни, които са преминали ОК, вероятно мнозина каращи са почувствали ефект на успокояване относно предупрежденията.
Активизирането на слабия слой е било предпоставка за лавинни инциденти от всякакъв характер – разцепвания, слягания, звукове „whomp“,спонтанни и предизвикани лавини с различни размери. Или иначе казано почти всички или всички групи, които на 11 Януари са предприели спускания по Западния Склон са го направили в условията на голям риск и неминуемо са щели да срещнат поне едно от горе описаните явления. Въпросът не е бил дали, а колко и къде?
За съжаление според наличната информация, групата предприела фаталното спускане е направила първата си линия в Западния Склон за деня директно под „Цицата“, а не по-близо до лифта и така не са добили усещане колко променени и атипични са били условията спрямо предишния ден, въпреки, че са карали по стари следи. Малшанс е, че са попаднали на конкретно място, с критична неустойчивост, потенциал за пропагация и над коварен стръмен терен. Колкото и малко вероятно да изглежда на мнозина от нас, това да се случи точно там – факт е, че точно това се е случило. Задействайки голяма, катастрофална, основна лавина, двама от участниците биват повлечени и изминават разстояние от около 450м през целия склон, до открития терен, чак в основата на „Горския Улей“. Лавинната екипировка в случая не успява да им помогне. Последвалите действия на приятелите им и спасителните екипи, предвид мащабите на лавината и терена, също не са били от значение.
Остава отворен въпроса има ли падане и на друга лавина паралелно в самия „Горски Улей“, спонтанно, във връзка с лавинната в горския терен или задействана от други карачи и доколко това оказва влияние на инцидента. Информацията към момента по този въпрос остава – бих казал спекулативна, но също смятам, че и не е чак толкова съществена.
Изводи
С оглед на горе изложените разсъждения и без абсолютно никакви намерения да критикувам участниците в инцидента, подчертавам следните изводи:
· Стръмните и редки гори в комбинация с комплексния терен, крият определени рискове и при определени снежни условия като стабилност и количество на снега (и в двете крайности, в случая малко сняг) и не могат да се считат за напълно безопасни.
· Правилото за прогресията е важно – започване от безопасни и наистина сигурни места и постепенно навлизане в истински стръмните терени, дори и да е карано предишен ден на същите терени и да се виждат стари следи.
· Спазване стриктно протокола за лавинната екипировка – закрепване на лавинни раници, достъп до дръжки за активация, проверка на уреди. Екипировката помага много при малки и средни по размер лавинни инциденти и много рядко при големи. Това е истината.
· Спазване стриктно на протокола в групата: дискусия преди каране, навлизане в терена, избор на линии, съобразени с условията, разстояние между карачите, сигнали и комуникация в терена и най-вече постоянен визуален контакт.
· Поставяйки се в критични и рисковани ситуации на ръба на условията, нещата опират до вероятност да се случи инцидент. При достатъчен брой повторения вероятността се превръща по-скоро в сигурност да се случи. Понякога е необходима само доза малшанс за настъпване на наистина много тежък инцидент.
· Не е необходимо да има точно и ясно предупреждение или научно обяснение, защо да избягваме определени склонове в определени дни. Достатъчно е да имаме червени флагове по отношение на промени във вятъра, промени в температурата и/или нови валежи за да направим крачка назад или две, дори и да пропуснем готино каране.
· Снежната стабилност е изключително сложна наука. Само добре подготвени специалисти с години опит могат да преценят някой специфични ситуации. Професионално изготвените лавинни бюлетини, особено за масови дестинации, каквито са ски-курортите са необходимост. В България – една много планинска страна, определено имаме нужда от лавинна служба и бюлетини.
· Прибързаните квалификации и липсата на фактология в медиите не дават обективна картина за причините за инцидентите. Разбирането на причината за инцидентите е основна стъпка в превенцията им в бъдеще.