© 2017 by XCoPublishing OOD & Dimitar Dimitrov.
53613552_2301699700076469_21223457928270
Search
  • Dimitar Dimitrov

Високият Път (Haute Route) 2012 - Част 3

Разказа е оригинално публикуван на www.befsa.com през Април 2012


Част 2 - тук


Хижата Trient към 7 сутринта. Втори ден на тура. Всъщност вчера беше само един следобед, но какъв! Времето е супер, няма нито едно облаче, а аз съм като нов.



Е почти. Стамбето пък от всякъде. Японците са тръгнали отдавна, виждат се различни групи по платото към Saleina, Orny и т.н. Явно сме последни, но затова пък сме най-добрите скиори в планината 😉 Без майтап. От хижата е надолу по ледника Trient, отначало с по-малък наклон, после има ледопад.



След което изкачване към превала Col dеs Escandines и голяма пускане през Val d’Arpette към селото Champex. Има вариант и през Col du Chamoas (на козите), но там е много стръмно и надолу и нагоре, а и изкачването е по-голямо. Друг път. В БГ някой твърдят, че са го пускали преди години – никакъв шанс. Объркали са името. Изкачаме пред хижата. Докато слагаме ските минават двамца, много напети, но с прекалено тесни ски, отнасят съответните коментари на български. Тръгват преди нас, съответно продължаваме да им се присмиваме. Трагични са. Стамбето с талия 105мм под крака е в друга категория, разцепваме пудричката и скоро сме на ледопада. Нищо съществено стига да има видимост и да контролираш скоростта.



4-5 по-големи дупки с 1-2 пада, траверс и сме под Col des Escandines.



Кратък, но стръмен превал, от върха виси въже.



Разпъваме нашето, колкото да не го носим.



След 10мин. сме горе.



“Екстра!!”




На северозапад е дифузно с облаци. Толкова ли ни беше късмета?!?



От Champex се появяват двама пантаджии със сплитбордове. Питат 2-3 работи – казваме им. Хвърляме един поглед към Col du Chamoas – определено не е засега.



Звъня до БГ да разбера за прогнозата. Важно е, тъй като трябва да си планираме маршрута, още тук от превала. Прогнозата е: Днес (Понеделник) хубаво време, и Вторник до обяд, после сняг. Сряда 50см валеж!!! Четвърък 10см, Петък 10см, Събота 15см…….фрийзинг левъла нагоре-надолу, вятъра и той. „Пфффф”! Не може да е чак толкова лошо.

И все пак, за да е ясно, какво и защо се случва трябва да разкажа за маршрута от тук до Zermatt: * След спускането до Champex, следва такси или рейс+влак+друг влак+лифт до Verbier. В нашия случай второто. Обикновено след Verbier се взима лифта до Mont Fort. От там спускане до хижата Mont Fort. И това е края на ден Две. * Останалите 3 прехода са сериозни. Първо от Mont Fort до хижата Dix (2928м.) – изкачват се 5 превала (!), спускане и после дълъг и ужасен траверс покрай езерото Dix. Много лавиноопасно особено следобед, още един превал и хижата Dix. Денят е супер дълъг и може да бъде разбит с отклонение през връх Rossablance (3336м.) и хижата Prafleuri(2640м.). * След Dix е най-високата точка на тура, стръмно и технично изкачване на Col du Serpentine и Col du Brenay и върха Pigne d’Arolla 3790м. Емблематичен в района. Стръмно спускане към хижата Vignette (3158м.). Кратко, но стръмно, през фамозен терен. При лошо време е много трудно да се уцели и е възможно бягството към селото/курорт Arolla през Pass du Chevre (екипиран със стълби) без изкачване на Pigne. * От Vignette има 3 превала (3500+ м.) и гигантско спускане към Цермат. Над 30км-ов ден. Възможно е да се разбие през хижaта Bertol (3311 м., достига се трудно, след зверско изкачване) или заслона Bouquetins (2980 м.), който е лека мистерия. Можело да бъде супер, или да е просто ужасно.

Та опции много из тоя лабиринт от планини, ледници и върхове - поне на хартия. Явно, ще трябва да го измислим някак си. Всъщност дали заради късмет или нещо друго (май и заради двете) бяхме единствените, които тръгнаха в Неделя от Chamonix и го измислиха в това време до Zermatt без да правим компромиси с маршрута или да слизаме до селата. Но затова после….засега си мислим, че сме до Verbier, понеже на Mont Fort няма места и няма къде другаде да спим. Лош вариант за прехода дo Dix. Късен старт заради лифта и неизбежен траверс на езерото следобед.

Ta…махаме коланите и газ надолу.



Супер пудра – супер каране!



Много яко.






От долу се появавят доста пантаджии, а от склоновете на веригата Arpette доста лавини до пътеката.




Наклона накрая пада, изскачат и първите дървета.



Броя на пантаджиите нараства сериозно. Явно много от тях нямат намерение нито да карат, нито да ходят по високото. Просто си пантят. 0 точки за тях. Стигаме ски зоната на Champex и по добре отъпкано ски пътче сме долу на паркинга. Кефа от карането – голям! Настигнали сме Филип и японците. Чакат такси за Verbier. В хубавото време после ще пробват чак към хижа Prafleuri. Гида си знае работата – иска да скъси безумния ден към Dix. Добре са го измислили, но имат такси. А ние сме с рейса. Т.е. първо пеша към центъра на селото. Рейса е веднъж на час. Губим време, но стига ме до Orsieres. Влака ни чака и направо към Sembrancher.




Малка гара на няколко километра само от Le Chable – от там има лифт до Verbier. Хубаво, ама влака е 1 на час. Пак чакаме. По пладне сме във Verbier. А навън е едно временце – не е истина. Слънце, жега и без вятър. Над масива на Mont Blanc има няколко лещовидни облака раздърпвани от jet stream-a, но само толкова. „По дяволите ден само за високата планина!!!!” Трябва да измислим нещо. Звъним на Mont Fort. Сега пък има места.”Добреее!!!!” Много по-добре от късен старт (заради лифта от Verbier). Отиваме до Виктор и Катя. За късмет Катя е там – което означава – душ :)). Оправяме багажа, вземам си тънкото поларче :), лиофилизирани храни и газовото котлонче, оставяме едното въже. Котките за ските пак са извън комплекта. „В тия снеговалежи защо са ни ножове?!?” Отговора по-късно – след ден два 😀

Към 14 без нещо тръгваме от квартирата към лифта. Идеията е да хапнем някакви „мега”сандвичи и с лифта към Mont Fort, спускане към хижата и релакс. Нямаме бърза работа. Сякаш няма друг вариант. Какъв изгубен за каузата следобед! Жега! Истинска жега – влачим се по улицата към лифта и направо не се издържа. Споглеждаме се за пореден път. Неможем да пропуснем такъв шанс!!! ”Момче, давай да ходим към хижата Prafleuri, какво го мислим толкова бреее”. Това ще е голям удар!! Работата се изнервя бързо бързо. Вземаме сандвичите за из път. Вадим карата, ровим в GPS-a. Звъним на Prafleuri. ИМА МЕСТА! Хижарката е леко стресирана, че сме във Verbier, но явно незнае, че сме спецовете по следобедно вечерните преходи.

2-3-4 лифта подред и сме под Mont Fort. По пътя нагоре виждаме едноименната хижа – на средата на една писта. Истинска гнус, отделно е най-скъпата по маршрута. Т.е. ако си за хижата от лифта следва голямо спускане, което на следващата сутрин трябва да се изпанти към първия превал Col de la Chaux. Ама то е почти половината път до превала. Добре, че няма да спим там, изглежда ужасно. Стамбето отсича, че ако ще спим на Mont Fort той нагоре няма да панти и тура приключва ;)). Намира го за обидно – най-малкото. На Col des Gentiates, срещаме група със седалки и пълно снаряжение. Изглеждат ни странно, казват едно “бонжур” и слизат към Mont Fort. 0 точки и за тях. Ние сме нагоре.



Минаваме Bec des Rosses и газ към превала – Col de la Chaux. Лесен е. Остават още 3 и връх Rossablanche. Вече е към 16ч. Пак става дифузно, облаците затулват Grand Combin.




Дано да издържи още малко!!! Нямаме пълен трак на GPS-a до Prafleuri и ни трябва видимост. Следва десен траверс. Както ще се окаже от тук до Zermatt има десетки километри траверс на десен крак. Истинско удоволствие – за дясно бедро, таз, коляно, и рамо.



Още един малък превал, и почваме да катерим Col de Momin, който извежда под Rossablance.



Очаквахме да е сериозен, но нищо подобно. Даже не разбрах кога го минахмe.


Стамбето се хили и твърди, че тоя превал става само за организиране на моминско парти. Очевидно следобедната ни атаката ни ще успее.



Само дето толкова му се чудихме. А всъщност дори и не подозираме колко добра услуга сме си направили. По Rossablance се стелят мъгли, a траверса е пак на дясно. Времето ще издържи. Подсичаме върха, нямаме работа горе без видимост и на залез. Последното хълмче е леко досадно, изглежда по-лесно и късо отколкото е на практика. Изпитвам някакъв лек зор, а разбирам, че и по-тънкия чорап, който сложих във Verbier ми прави пришка на петата. E и това не ми се беше случвало от години, но явно е от гадния траверс на дясно. Стамбето е по-зле в това отношение, та гледам да не мрънкам излишно. Под Mont Calme махаме коланите и надолу. Тежък, дълбок, лепкав и не много приятен сняг – но е по-добър от този през Август. Спускането е през 2 доста порядъчни чаши и сме пред хижата. Пълно е с народ и пак сме последни. Е утре ще сме първи.



В хижата срещаме стари познайници. Филип и японците. Говорим за времето. Той казва: „утре до следобед ще е хубаво. Трябва като минимум да стигнете Dix преди да стане наистина лошо”. В главите ни изскача още по-брутална идея за атака – от тук до Dix и направо Vignette. Той казва – „възможно е, вие сте корави”. Да прецапаме ¾ от 7 дневния маршрут за 3 дни ще е повече от чудесно.

Английския „ням” гид от Grand Montet с новозеландците е също тук. Иска ми се да го питам дали наистина е ням или просто е глътнал бастун. Когато ние тръгнахме в бурята за Trient, те са бягали надолу по пистата, после са взели такси до Verbier и са се качили на Mont Fort. А днес за цял ден са дошли от Mont Fort до Prafleuri Това дето ние го направихме в късния следобед. После ще кажат, че са минали Високия път. -500 точки за тях.

Време е за вечеря. Слагат ни на една маса с група немскоговорящи с гид,гледат ни странно и не обелват и дума. Дори със супер голяма неохота ни дават от храната, която е обща за масата. Идиоти! Дори помежду си не говорят. Стамбето е убеден, че единия от тях има маниакално състояние плюс куп други отклонения. После разбираме, че гида е финландец и всъщност не е чак толкова зле. Клиентите му обаче се перковци със снегоходки. Това обяснява доста от нещата.

В стаята сме с група американски чички от Oregon. Най-миризливия от тях, се е намърдал между мен и Стамбето. Цяла нощ не спря да се върти, да кашля, да става и да ляга. И да смърди.Много. Направо ни съсипа. Лежейки в тъмно го проклинам, и усещам тихия гняв на Стамбето. Знам, че иска да го удуши.Отвратителна нощ. Всъщност чичките са обзети от общата мълчаливост, но по-късно излязоха доста печени. Пантят като животни - буквално, единия от тях е ходил по маршрута в двете посоки! и общо над 7 пъти. А този миризливия обра всички точки – първо сина му е про бордист и се снима с Jeremy Jones и Xavier de la Rue във всичките им филми и второ той е тръгнал по тура не с какво да е, aми с Rossi S7 с точкови автомати и наистина разцепва. И нагоре и надолу….


Част 4 - тук

81 views